COVID-19: Глобалната инициатива за астма GINA отговаря на често задавани въпроси във връзка с поведението при бронхиална астма.

  • Пациентите с астма трябва да продължат да използват всички предписани от техния лекар медикаменти, включително и инхалаторните кортикостероиди.
  • С цел превенция на усложнения, по време на астматична атака пациентите трябва да проведат кратък курс с орален кортикостероид (ОКС) съгласно инструкциите в техния План за Действие или препоръките на лекуващия им лекар.
  • В редки случаи, при пациенти с тежка астма може да се наложи продължително лечение с орални кортикостероиди като допълнение към инхалаторната терапия. При астматици, които са в риск от тежки екзацербации този тип лечение трябва да продължи с възможно най-ниската ефективна доза на ОКС. При пациенти с тежка астма, които отговарят на критериите за биологично лечение, то трябва да се използва с цел максимално намаляване необходимостта от орален кортикостероид.
  • По време на астматична атака небулизаторите трябва да се избягват, когато е възможно поради повишен риск от разпространение на COVID-19 (към други пациенти и към лекари, медицински сестри и друг персонал).
  • По време на тежка екзацербация се препоръчва използването на pMDI инхалери със спейсер. (Спейсерите не трябва да се споделят с някой друг в дома.)
  • Докато пациента се лекува по повод тежък астматичен пристъп, неговото поддържащо лечение трябва да продължи (както в дома, така и в болницата).
  • Пациенти с алергичен ринит трябва да продължат лечението с назални кортикостероиди по начина, по който те са изписани от лекуващия им лекар.
  • Рутинна спирометрия трябва да се избягва поради риск от разпространение на вируса. Ако изследването е абсолютно наложително, трябва да се вземат адекватни мерки за защита от инфекцията.

Източник: Global Initiative for Asthma, www.ginasthma.org