Бройката на заразените е в пряка пропорция с поведението ни като общество. Наблюдаваният ръст на заболелите в последно време е очакван и закономерен. Проблемът не е голям, но проблем има и е по възможностите ни да го ограничим с простички и безобидни мерки: носене на маски на закрито, миене не ръце и спазване на дистанция, казва пулмологът д-р Александър Симидчиев в интервю за Mediapool. Към това той би добавил и премахне на възможността за неразумно поведение на хората по стадиони и нощни заведения. Но като цяло е привърженик на това да свикнем доброволно да спазваме противоепидемичните мерки, без някой да ни ги налага: „Защото като ни ги налага, аз лично имам чувството, че живея в детска градина, а не искам да живея в детска градина“.

За момента хората в болница са далеч под възможностите на здравната система, но истински голямото предизвикателство би било ако повече медицински кадри се заразят, защото това ще влоши диагностиката и лечението на пациентите с коронавирус. Засега обаче такъв риск няма, смята той.

Маските вършат чудесна работа за намаляване честотата на заразяване и те могат доста бързо да ограничат пандемията, стига да се ползват от достатъчно голям брой хора, казва д-р Симидчиев. Според него дискусията сред медицинското съсловие у нас относно ползата от маските вероятно е продиктувана от желанието на част от специалистите да се проявят като различни, но тя е по-скоро деструктивна, отколкото продуктивна, защото създава съмнение у хората и ги прави лесна мишена за вируса. А въпросът е решен от гледна точка на медицинската наука и практика.

Прогнозата му за есента: „Ако направим две простички неща – ваксинация срещу сезонния грип, за да имаме имунитет като общност срещу него и спазваме противоепидемичните мерки, които въведохме сега за коронавируса, всъщност ние ще имаме по-малко инфекции наесен отколкото обичайно бихме имали в същия този период“. За да се избегнат хаос и объркване е необходимо да се направи информационна кампания и да има протоколи за действие, допълва той.

Заради по-рисковото поведение на младите хора инфекцията сега се среща по-често сред по-младите слоеве на населението, затова зачестяват и по-тежките случаи сред тях както и се наблюдават смъртни случаи сред хора без придружаващи заболявания.

Как оценявате ситуацията с разпространението на коронавируса в момента у нас с по над 200 нови случая на денонощие- очакван ли е този развой при съществуващото ниво на противоепидемични мерки и притеснителен ли е с оглед възможностите на здравната ни система?

Като цяло тези около 200 случая на ден показват, че епидемията тлее сред населението и то преобладаващо в няколко големи града, където са значима част от новите случаи на ден. За мен не е неочаквано, че се случва, защото аз постоянно твърдя, че бройката на заразените е в пряка пропорция на поведението ни като общество. Защото вирусът има една единствена цел и тя е да заразява. А ние можем да му се противопоставим единствено и само с поведението си. И когато поведението ни не съответства на противоепидемичните препоръки, вирусът си реализира неговата стратегия.

Не намирам нещо, което да е особено притеснително в настоящата ситуация, защото броят на хората, които са хоспитализирани са около 600 човека, от които около 35 в интензивни отделения. И двата показателя са относително далеч от това, което можем да очакваме ако имахме много силно разпространение и е далеч от бройките легла, които има в българското здравеопазване. Единственото притеснително в тази ситуация, е че при растящ брой хоспитализирани, това означава, че има по-голям брой заразени извън болница. Т.е. епидемията се разраства, не много бързо, но се разраства. Въпросът е ще получим ли критично пречупване с много бързо нарастване. Не мисля, че това е много реалистично не за друго, а защото ние вече живеем в нова реалност. Тоест по същество хората вече знаят за вируса, знаят за основните мерки с които се предпазваме и ако те решат да спазват тези мерки, те ще го правят без да се налага някой друг да им казва. Те знаят вече, че трябва да си мият ръцете, да спазват физическа дистанция и да слагат маски когато са на закрито. Така че по отношение подготовката на населението за вируса, мисля, че всички вече знаят. Да, някои се съмняват. Някои смятат, че е политическа фантасмагория, но понеже аз съм виждал реално боледували пациенти – има го вируса, той заразява и в част от случаите предизвиква и по-сериозни здравни последици. Има няколко публикации напоследък за това, че след прекаран коронавирус хората между 1 и 3 месеца карат последиците от боледуването. Т.е. доста бавно преминава.

Добре, а трябва ли да променим нещо повече в поведението си освен това, което вече споменахме за хигиената, маските и дистанцията? Нужно ли е връщане на някои противоепидемични мерки?

Това, което бих направил е да се премахне потенциално възможността хората да предприемат неразумни действия. Защото това, което наблюдавам е, че когато се разрешат високорискови дейности за епидемичната обстановка, хората някак си се юрват в тази посока без да се замислят. Което е малко странно. Когато разрешиха мачовете, тръгнаха на големи тумби към стадиона. Когато разрешиха нощните заведения, започнаха да се събират без маски в тях. Някои може да кажат, че сега има и протести. Но аз на протестите съм видял доста повече хора с маски. Така че по същество – нужно е да се ограничи най-малкото с препоръки начина, по който хората могат да взаимодействат в големи групи. Аз лично бих затворил стадионите изцяло, защото там е много високо рисково, а не е чак толкова свързано с икономиката на държавата като цяло. Нощните заведения при изключително стриктни условия може да се разрешат, въпреки че това не е социално отговорна дейност. Мисля, че можем малко по-разумно като общност да действаме. Като минимум с носенето на маски.

Преди два дни едно проучване в САЩ показа, че в един фризьорски салон две жени са били позитивни за Covid-19, но са носели маски постоянно, в резултат на което никой от техните колеги и 139 клиента не се е заразил. Т.е. маските вършат чудесна работа за намаляване честотата на заразяване и те могат доста бързо да ограничат пандемията, стига да се ползват от достатъчно голям брой хора. Именно противоречията в официалните препоръки и в мнението на други хора, които правят препоръки е това, което разколебава хората и те в чуденето си какво да правят, някои от тях не спазват правилата и са лесна мишена за вируса.

Защо сред медицинското съсловие у нас има толкова диаметрално противоположни мнения относно самия вирус и мерките за противодействието му. Ако в началото не се знаеше нищо за него и всеки можеше да симпатизира на различни теории, сега при много по-ясни научни доказателства не би ли трябвало да се консолидирате поне около базови препоръки като ползата от носенето на маски, която вие посочвате и по която тук също се водят дискусии?

Абсолютно сте права в разсъжденията си. Аз също съм разсъждавал по същото направление. И аз не винаги мога да си го обясня. Подозирам, че част от това поведение е желанието да бъдем различни. Т.е. във всяко нещо да търсим не това, което ни обединява, а това, което ни разделя. Защото носенето на маски, особено за медицински кадри, не е нито ново, нито различно нито неприятно. Големи групи от медицинската общност носят маски професионално по 6-7 часа на ден и то много преди пандемията. И затова не виждам особен проблем в това. Аз лично препоръчвам на моите пациенти да ги носят и им обяснявам защо. Защото това е социална отговорност. Т.е. ние даваме знак за социална съпричастност в пазенето на другите. Т.е маската не е за да пазим себе си, защото в голям процент от случаите не могат да ни опазят нас самите. Но могат да запазят другите, ако някой е безсимптомно заболял. И ако всички носехме маски, епидемията щеше много бързо да клюмне към нулата.

Освен стремежа да сме различни, друго обяснение може да е склонността да се вярва в конспиративни теории – защо искат да ни сложат маски, ние пък ще сме против. Не е въпросът някой да иска да ни сложи маски. Въпросът е да се придържаме към противоепидемични мерки, които в други държави са дали ефект. Затова не знам защо обсъждаме тази тема, тя е решена в много голяма степен от медицинската наука, а и от медицинската практика. Хирурзите и други специалисти нямаше да носят маски, ако те не предпазваха пациентите от капкови инфекции. Такава дискусия е по-скоро деструктивна, отколкото продуктивна, защото създава съмнение у хората, които не се замислят много-много. Виждат, че има две мнения и казват: А, щом има две мнения, е рано да се взимат решения, затова нищо няма да правя.

България стана сред страните с най-голям ръст на новоустановените случаи в Европа и това стана повод за етикети от рода, че сме „Швеция на Балканите“ или че сме „настигнали“ Швеция. Адекватни ли са подобни сравнения?

Не. Те са повече неща, които продават вестници и водят до пикове в сайтовете. Иначе реалността е, че да – наистина има увеличение на новите случаи. И причината да има толкова голямо увеличение в процентно съотношение е защото имаше относително малко случаи преди това.

Т.е. тръгваме от ниска база…

Точно така. И като тръгнем от ниска база, ръстовете винаги са големи. Проблемът обаче е, че имаме ръст, а можеше да нямаме. Т.е. проблемът не е голям, но проблем има. И ако зависеше от мен, аз бих предпочел да ограничаваме риска дори на малкия проблем, който имаме като спазваме елементарни, абсолютно безобидни мерки и да ги спазваме доброволно. Т.е. да не се налага някой да ни ги налага. Защото като ни ги налага, аз лично имам чувството, че живея в детска градина, а не искам да живея в детска градина.

А късно ли е да сложим нещата под контрол? Като се има предвид и това, че за есента се правят мрачни прогнози, когато коронавирусът ще се застъпи със сезонния грип и други инфекции.

Аз не съм привърженик на мрачните прогнози. Първо за есента – сигурен съм, че ще има засичане на коронавируса с други въздушно-капкови инфекции, но вече значителна част от населението знае как да се пази от Covid-19, а пазенето от него е едно към едно с пазенето от другите вируси. Т.е. ако направим две простички неща – ваксинация срещу сезонния грип, за да имаме имунитет като общност срещу него и спазваме противоепидемичните мерки, които въведохме сега за коронавируса, всъщност ние ще имаме по-малко инфекции наесен отколкото обичайно бихме имали в същия този период. Защото тези мерки пазят еднакво добре и срещу другите респираторни патогени. Т.е. аз не виждам някакъв драматичен сценарий. Но факт е, че покрай това, че ще има множество други вируси, които предизвикват същите оплаквания – температура, болки в гърлото, хрема и т.н. ще има голямо объркване дали това не е коронавирус. Поради което ще се пускат много повече тестове, хората ще се притесняват много повече. Ще се напълнят отделенията, пак защото хората ще се притесняват когато вдигнат температура и ги стегнат гърдите. Ще има объркване със сигурност, но не виждам да е нещо драматично. Просто защото хората вече са подготвени за противоепидемична обстановка.

За да се омекоти това объркване, за което говорите, не трябва ли да се разработят от по-рано протоколи за действие, така че да се намали хаосът и уплахът сред хората, както беше в началото на Covid-eпидемията, когато не знаеха кой да ходи на лекар и кой не.

Да, със сигурност трябва да има протоколи. Всяко нещо, което е подредено като процес, много по-лесно и структурирано върви. Освен това, когато имаме протокол и той не работи добре, можем да го променим. Когато нямаме протокол и той не работи добре, не знаем какво променяме. Така че наличието на протокол, дори той да не е идеален, е по-добре от отсъствието му. Това, което аз бих добавил към протоколите е една информационна кампания на разумен, достъпен език. За да може хората да знаят какво ни чака, защо ни чака и какво може да се направи от всеки един индивидуално. Някои неща може да се правят доброволно, някои може да се наложи да са задължителни. Но така или иначе хората трябва да знаят защо определени неща трябва да се направят – защо да носим маски; защо като имаме температура и хрема не трябва да излизаме и да обикаляме по различни здравни заведения, заразявайки всичко по пътя си. Трябва да имаме елементарните познания. Но за да ги имаме, трябва някой да ни го е разяснил на достъпен език. Това е нещото, към което апелирам – да имаме информационна кампания, която да подготви това, което очакваме да се случи септември, октомври, ноември.

Вие също споменахте сезонния грип, и на европейско ниво има призив ваксинационната кампания дори да се изтегли от по-рано – през лятото, ние подготвени ли сме, имаме ли такава възможност да реагираме?

Не съм запознат, но на база на предходни години знам, че ваксинационните кампании срещу грипа обхващат между 2-3% от населението в България. Т.е. е изключително нисък. Хората не вършат тази профилактична дейност за собственото си здраве, дори и рисковите групи – хората над 65 и малките деца. Трудно ми е да предвидя как би се действало в национален мащаб, но със сигурност една информационна кампания ще е полезна и имаме доста структури, които да се занимаят с това – Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на здравеопазването, Регионални здравни инспекции. Тя трябва да е насочена към рисковите групи – хора с по-ниска здравна култура, младежите. Специално при младежите една разумна и адекватна кампания би дала добър резултат – не просто да им се каже: не ходете на дискотеки, а да се направи креативна, интересна кампания, тогава нещата могат да се случат по най-елегантният начин. Просто трябва да се говори на хората разумно, спокойно и така, че да разберат защо да се правят определени неща

Няколко пъти споменахте в свои интервюта, че в последните месеци сме научили много повече за вируса и колегите ви го лекуват много по-ефективно сега. На това ли се дължи по-малкият брой на хората в интензивни отделения?

При всички положения в медицинската наука като пчелички събират всяка една данна и независимо, че на обикновения читател изглежда, че една седмица излиза едно, друга седмица- противоположното, на третата се връщаме обратно на първото, този процес върви постъпателно. И когато тази информация се трупа, накрая може да се дестилират изводи от нея. Засега е ясно, че определени подходи на лечение на тази инфекция са много по-успешни от други. В началото мислехме, че това е обикновена пневмония и я лекувахме с антибиотици и много пациенти стигаха до апаратна вентилация, защото вирусът всъщност увреждаше и кръвоносни съдове в белия дроб, в резултат на което се получаваха тромбози. Като видяхме, че това е проблемът и започнахме на пациентите да даваме антикоагуланти – т.е. средства, които пречат на съсирването, изведнъж тези, които преди стигаха до вентилатори, сега вече не стигат. Т.е. преместихме бройката на пациентите повече към по-леките случаи, което намали честотата на хората, които влизат в интензивно отделение, а оттам и хората, които загиват.

В същото време все по-често се съобщава за починали хора без придружаващи заболявания. Това как може да се обясни?

За мен обяснението е, че в началото когато тръгна вирусът, той си избра стратегия на разпространение сред най-лесните мишени и се разпространяваше изключително ефективно в старчески домове и други места със събрани възрастни хора, за които е достатъчна дори лека инфекция, за да ги повали. Сега леките инфекции остават извън болниците, но тежките инфекции на млади хора влизат в болница и някои от тях могат да загинат. Младите хора е много по-малка вероятността да имат придружаващи заболявания, но се случва някой млад човек да загине от инфекцията. Възрастните хора в момента са по-уплашени, ходят с маски, физически се дистанцират, мият си ръцете. Т.е. при тях вероятността да се заразят е много по-малка. Аз имам пациенти с хронични белодробни заболявания, които са почти до религиозност стриктни в това да спазват противоепидемичните мерки. Младите хора, за съжаление не мисля, че са такива. Т.е. инфекцията е по-честа сред по-младите слоеве на населението и пропорцията на хората, които са по-тежки е от по-младите хора като цяло.

Тъй като те са с по-рисково поведение, повече се събират, донякъде се чувстват защитени от възрастта…

Те са относително по-защитени, но ако 1 на 100 заболява тежко, то когато заболеят 100 младежи, едни ще е в тежко състояние.

За болниците разбрахме как се е подобрило лечението, а по отношение на домашното лечение има ли нещо, което да възпрепятства влошаването на пациентите и стигането им до болница.

От какво зависи дали човек ще развие пневмония или не – от реакцията на организма или може да се приложи някаква превенция?

Като цяло това, което препоръчваме е същото като препоръките за това човек да е здрав – балансиран начин на живот с достатъчно движение, балансирано хранане, поемане на течности, Ако живеем балансирано, спазваме хигиена, дистанция и носим маски, рисковете да се заразим са минимални.

В много голяма степен как ще се развие инфекцията зависи от имунната реакция. Независимо, че медицината е доста развита като наука, знаем доста малко за имунитета. Като го казвам това в публична медия, съзнавам, че е рисково като говорим за имунитет, защото хората веднага казват: „Дайте да си подсилваме имунитета“. А имунитетът не нещо, което може да се подсилва толкова лесно. Той може да се адаптира, да мутира, да се движи по определен тип реакция. Подсилването само за себе си не винаги е полезно. Част от усложненията на коронавируса се състоят в неадекватен имунен отговор.

Като цяло нямаме средства, с които да повлияем вируса в случаите на по-лека инфекция. Не са много хората, които прогресират и стават тежко болни. Ако има такива, ранната диагностика на усложненията е нещо, което помага. Когато получат затруднено дишане, да се обърнат към лекар, който да ги насочи към лечебно заведение.

Истински голямото предизвикателство за мен са медицинските кадри, защото ако станат повече болните, хората, които се занимават професионално с това ще бъдат претоварени и ще започнат да се включват други хора, които не са виждали толкова много коронавирусни пациенти и това може да доведе до потенциални неблагополучия – и като повече заразени медицински кадри, и като субоптимално лечение. Засега такъв риск няма. Но вирусът все още е достатъчно разпространен сред населението, затова трябва да се придържаме към елементарните мерки: физическо дистанциране, носене на маски на закрито и миене на ръцете. Нищо друго. Няма някакви страховити неща, които трябва да се правят. Просто трябва да ги правим, защото ако ги правим, епидемията ще изчезне.

Тъй като споменахте риска за медицинския персонал, при други инфекции наблюдаван ли е досега толкова висок процент заразяване на медицински кадри?

От практиката от предходни години, когато много хора боледуваха от грип, знам, че много от лекарите не го караха, защото контактувайки с много пациенти се „ваксинирахме“ с грипния вирус в малки дози, което водеше до това да не боледуваме от него. При този вирус, той е чисто нов. Прехвърлен е от животни към хора преди има-няма 6-7 месеца, в резултат на което нашата имунна система е неподготвена за такъв вирус и когато лекарят се срещне с него, вероятността за заразяване е право пропорционална на риска от контакта. Ако и двамата сме без маски рискът е максимален, защото лекарят при преглед е на 15-20 см. от устата на пациента и го кара да кашля дълбоко, за да чуе белия му дроб. Това е високо рисков контакт. С предпазни средства намаляваме тези рискове драматично, но не ги премахваме напълно, защото винаги има възможност маската да не е добре поставена, брадата да е по-набола в резултат на което вирусът да може да преминава между кожата и маската. Освен това включително и в момента се наблюдава недостиг на ефективни предпазни средства. Така че има множество фактори, които водят до това. Тъй като заболяването е високо инфекциозно, винаги ще има процент от хора, които работят с него и ще се заразят.

В България заразените медицински кадри са около 6-7% от общия брой заразени, което е висок процент. В Италия беше 10%. Висок е процентът, но както пожарникарите работят с пожари и понякога се изгарят така и ние работим с пациенти и понякога се случва тази инфекция. Задължително е обаче да имаме осигурени безопасни средства и да знаем как се ползват и да имаме протоколи за ползването им.

Вие доста пъти казахте кое е отговорното поведение. Въпреки всичко у нас има не малка група хора, които не вярват, че вирус има или поне смятат, че той не е по-опасен от обикновен грип. С какви аргументи бихте ги убедили да пазят себе си и околните?

Имаме няколко случая, които отчетливо, очевадно трябваше да променят общественото мнение. Имаше един наш известен тенесист, който разболявайки се от този вирус, вярно не много тежко, но му развали целия сезон и го декондиционира и не е ясно колко бързо ще може да се върне към активна спортна дейност. Друг спортист за съжаление загина от този вирус. Т.е. не е нещо, което да го няма. Ако някой се съмнява, има доста отделения в различните болници, включително където аз работя, където има такива пациенти и ако някой се съмнява може да дойде и да види какво се случва. Ние треперим над тези пациенти, защото част от тях са с доста изразена невъзможност да поемат кислород от околната среда. Да трепериш около такъв пациент е много неприятно усещане, защото не знаеш накъде ще тръгне процесът и ако той тръгне да се влошава са много малко опциите, защото нямаме медикаменти, които ефективно да действат, нямаме и ваксина за предотвратяване. Затова простите мерки, известни от столетия насам на физическо дистанциране, маски и миене не ръце за мен са твърде малка цена за спокойствието да угасим тази епидемия и затова ми е много странно и малко тъжно защо това не се случва в по-систематичен план.

Източник: Медиапул