От март миналата година досега в България са регистрирани 5652 случая на деца заразени с коронавируса SARS-CoV-2, който причинява болестта COVID-19 – това показва справка на Министерството на здравеопазването, предоставена на „Дневник“. Те представляват около 2.5% от общия брой инфектирани в страната, а статистиката потвърждават известната теза, че децата рядко развиват симптоми и още по-рядко имат усложнения заради болестта в сравнение с възрастните. Въпреки това специалистите предупреждават, че евентуално заразяване не бива да бъде подценявано, защото децата, също както и възрастните, могат да развият усложнения по време на боледуване и дори след това.

С помощта на специалисти „Дневник“ обобщава какво е важно да знаят и следят родителите и как да действат при нужда.

Симптомите на COVID-19 при децата

Симптомите на COVID-19 при децата са подобни на тези при възрастните и както е известно, приличат на проявите на други заболявания като грип и настинки. Според Центъра за контрол на заболяванията (CDC) в САЩ най-честите са температура и кашлица, но е възможно да има и редица други като хрема, сухо гърло, диария, болки в корема. Затова при съмнение за коронавирусна инфекция трябва да се направи изследване с PCR или антигенен тест. Лечението е симптоматично – предписват се лекарства, които да облекчат симптомите, защото медикамент срещу самия вирус не съществува.

Има подготвени от здравните власти протоколи за лечението на COVID-19 (не специфично при деца, но и при възрастни), които да подпомагат медиците, но те не приемат за универсален алгоритъм, а водеща е преценката на лекаря, който преглежда детето.

В кои болници да се търси помощ

От март миналата година, когато започна епидемията в България, лекуваните в болница от COVID-19
деца са 502, уточни Министерството на здравеопазването след запитване на „Дневник“. Това представляват около 1% от общия брой пациенти, преминали болнично лечение.

Повечето деца имат леки или никакви симптоми, но при някои заболяването може да протече по-тежко и да се наложат преглед и оценка от специалист. В пика на епидемията през есента миналата година Министерството на здравеопазването беше посочило пред сайта dariknews.bg три лечебни заведения в София, които приемат деца с усложнения заради коронавирусна инфекция:

– Инфекциозна болница
– болница „Проф. Иван Митев“, известна като Педиатрията
– болница „Пирогов“

В отговорите до „Дневник“ отпреди няколко дни от ведомството не назоваха конкретни болници в страната, където да се настаняват деца във влошено здраве сега. Посочва се общо „болните само от COVID-19 да се лекуват в структури (отделения, клиники) по инфекциозни болести или педиатрия, неонатология, детска пневмология и фтизиатрия и др.“. Пациентите под 18-годишна възраст, които имат и други придружаващи заболявания, също е редно да бъдат настанявани „в структури по инфекциозни болести“, като ги наблюдават и лекуват педиатри, уточняват от министерството. Това оставя решението къде да се отиде при необходимост в ръцете или на родителите, или на извикания екип на Спешна помощ.

Усложнения по време на инфекцията

„От децата, които се лекуват в болница с остра коронавирусна инфекция, по-голямата част имат предхождащо заболяване. То може да бъде и затлъстяване, което по никакъв начин не влияе върху живота им преди инфекцията, но и не всички пациенти са с хронични заболявания“, обяснява пред „Дневник“ доц. Ирен Цочева, която е завеждащ отделението по педиатрия в болницата за спешна помощ „Пирогов“. Дава пример с 16-годишно момиче без предходни заболявания, което след заразяване със SARS-CoV-2 вече три месеца е в болница в тежко състояние.

По данни на доц. Цочева в есенния пик на епидемията – от 20 октомври до 10 януари – през отделението са минали около 60 доказано заразени със SARS-CoV-2 деца (на възраст от 8 месеца до 17 години). За лечение се е наложило да бъдат настанени 14. По думите й това се налага само при децата, които се нуждаят от терапия с кислород, след като са развили пневмония. Към 16 февруари тази година в „Пирогов“ са настанени две деца с коронавирусна инфекция.

„Не е идеята да се стресираме, но трябва да сме наясно, че това е заболяване, което все още не разбираме изцяло. А то няма и как – ние сме в контакт с него от една година. Не можем да считаме автоматично, че децата са пощадени от него. Много рядко, но имаме тежки случаи.“, казва д-р Ирен Цочева.

Усложнения след отминалата инфекция

Макар и много рядко, е възможно децата да развият усложнения, след като заразяването със SARS-CoV-2 е отминало, макар и инфектирането да е протекло почти незабележимо, казва доц. Цочева.

„При много упорито разпитване се оказва, че месец по-рано пациентите са имали няколкодневна хрема или еднодневна температура, или контакт с болен член от семейството, без детето да има симптоми, и изведнъж след около месец се развива мултисистемен възпалителен синдром“, уточнява специалистът.

По думите ѝ в пиковия период на епидемията в „Пирогов“ е имало 16 деца с такава диагноза и обяснява, че мултисистемният възпалителен синдром (Multisystem inflammatory syndrome, MIS-C) е рядко, но тежко протичащо заболяване. То засяга черния дроб, кожата, червата, лимфните възли, но и сърцето.

Вниманието на родителите трябва да се изостри, ако детето има температура над 39°С, която не се повлиява от лекарства за понижаването ѝ. „Всичките ни пациенти, които развиха усложнението мултисистемен възпалителен синдром, са без съпътстващи заболявания“, посочва доц. Цочева, като изрично подчертава, че фактите не бива да водят до страх, а до познаване на възможната реалност.
Доц. Албена Телчарова от болница „проф. д-р Иван Митев“ в София, по-известна като Педиатрията, коментира пред БНТ, че усложнението MIS-C се развива в т.нар. имунна фаза, когато PCR тестът на пациентите вече е отрицателен, но организмът има „хиперимунен отговор и имунната система прави свръхреакция“. Доц. Телчарова също отбелязва, че усложнението се среща рядко и е възможно да се прояви при здрави деца. По думите ѝ все пак децата с диабет, астма, сърдечни аномалии, имунодефицити, затлъстяване са рисков контингент.
По-добре да говорим ясно и откровено
Вече близо една година коронавирусът е част от всекидневните теми и за децата. Особено, когато темата трябва да се обясни на вече заболяло дете по подходящ и разбираем начин. На помощ за начало на разговора идват специализирани книжки, част от които вече могат да се намерят и на български.
„Важно е да говорим с децата и да им поднасяме информация спокойно и без заобикалки, разбираемо и неподправено, без обаче да им създаваме впечатлението, че проблемът е пренебрежим или че разполагаме с „вълшебни“ решения, които съвсем скоро ще ни осигурят щастлив край. По-добре да говорим ясно и откровено“, гласи част от въведението на „История за коронавируса“, написана от Франческа Дал’Ара, която е психолог и терапевт. Сюжетът разказва за момиче, което преди лягане рисува чудовището коронавирус и виждайки това, майката обяснява на детето на разбираем един как се разпространява, защо се налага да си стои повече вкъщи, от какво се притесняват възрастните. Разказът е публикуван от Министерството на здравеопазването тук.
Друг съвет към родителите е да вдъхнат увереност на децата, че хората правят най-доброто, на което са способни и че децата също са част от това. Посланието е от книгата „Моят герой си ти“, която също може да се прочете на български.