Българска асоциация по персонализирана медицина (БАПЕМЕД) стартира информационна кампания на тема „Що е то: Персонализирана медицина? – Когато става дума за медицина, един размер не приляга на всички!“. В рамките на кампанията ще бъде публикувана серия от материали с цел популяризиране на концепцията за персонализирана медицина сред обществото, медицинските специалисти, здравните заведения, институциите и пациентските общност. Настоящата публикация е на тема „COVID-19 и хронични заболявания“.


„COVID-19 и хронични заболявания“

Коронавирусната пандемия, възникнала  с появата на SARS-CoV-2 в Китай, застраши и отне множество човешки животи, като проучвания показват, че значителен брой сред пациентите с необходимост от интензивно лечение вследствие на COVID-19 са тези с тежки хронични заболявания. Водеща до тежък остър респираторен дистрес синдром (ОРДС), коронавирусната инфекция може да предизвика  животозастрашаващи състояния при пациенти с диабет, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), сърдечно-съдови заболявания, артериална хипертония, злокачествени патологии (ракови заболявания), инфекция с вируса на човешката имунна недостатъчност (ХИВ/ HIV) и други съпътстващи заболявания. От тях с най-висока честота сред пациенти с тежко протичане на COVID-19 са: хипертонията (23%), диабетът (22%) и сърдечно-съдовите заболявания (22%). Човешките патогенни коронавируси използват като рецептор ангиотензин-конвертиращия ензим 2 (ACE2), който се експресира (наличен е по повърхността) от епителните клетки на белия дроб, червата, бъбреците и кръвоносните съдове. Чрез този рецептор вирусът разпознава и се залавя за клетките на индивида и прониква в тях, за да се репликира.  Някои придружаващи заболявания са свързани с по-висока експресия на ACE2 рецепторите и по-интензивно освобождаване на ензима пропротеин конвертаза,  което улеснява навлизането на вируса в клетките на гостоприемника и увеличава риска от развитие на тежка и дори фатална коронавирусна инфекция.

SARS-CoV-2 инфектира индивиди от всички възрастови групи, но при пациенти на възраст над 60 години, страдащи от хронични заболявания като диабет, хронична респираторна болест и сърдечно-съдови заболявания се наблюдава повишен риск от заразяване и по-тежко протичане на заболяването. Подлежащият механизъм на зараза със SARS-CoV-2 остава неясен, но е демонстрирано, че вирусът използва ACE2 рецепторите, открити на повърхността на клетките на гостоприемника, за да навлезе в тях. Бързото развитие на инфекцията води до високи плазмени проинфламаторни цитокини, лимфопения (намаляване на броя лимфоцити) и атипични респираторни прояви, които са водещи характеристики при пациенти с високостепенна треска и затруднено дишане. Съпътстващите метаболитни и инфекциозни заболявания повлияват тежестта на протичане на COVID-19 инфекцията при отделните пациенти и играят решаваща роля при проявата на комплексни симптоми.

Хроничните медицински състояния, подобно на инфекциозните заболявания, често се представят с възпаление и отслабен вроден имунен отговор при засегнатите индивиди. Това може да предразположи тези пациенти към инфекции и усложнения на заболяването. Високото преобладаване на фатални случаи сред пациенти, заразени с COVID-19, които имат високо кръвно налягане и диабет като съпътстващи заболявания може да е свързано с възникването на цитокинова буря. Цитокинови бури, предизвикващи свръхвъзпаление, са отличителна черта на тежките коронавирусни инфекции. Освен участието в защитата на гостоприемника срещу инфекциозни агенти, възпалението допринася за патогенезата на много хронични състояния като диабет, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Именно поради тази причина възпалението се разглежда като връзка между инфекциозните агенти (патогените) и хроничните заболявания. Известно е, че метаболитното възпаление, като последствие от хипертония (повишеното кръвно налягане) и диабета, компрометира имунната система, нарушавайки способността на гостоприемника да се защитава ефективно от инфекции.  Често при пациенти с повишено кръвно налягане и диабет е докладвана отслабена имунологична функция, възникваща от намалена активност на макрофаги и лимфоцити, която може да предразположи индивидите към инфекции, особено към тези, за които клетъчният имунитет представлява важна защита на гостоприемника. Употребата на имуносупресивни медикаменти за лечение на автоимунни заболявания и различни онкологични заболявания също предизвиква отслабени имунологични функции при тези конкретни пациенти. Това може да обясни повишения риск от хоспитализации, наблюдавани при тях и най-вече при критично болните. Поради тази причина, пациенти с хронични съпътстващи заболявания, особено такива с диабет, хипертония, сърдечно-съдови заболявания и рак, са изправени пред повишен риск от фатален изход (повишена смъртност) вследствие на инфекция със SARS-CoV-2.

Диабет и COVID-19

Диабетът е сред най-често докладваните съпътстващи заболявания при пациенти, инфектирани с COVID-19. Индивидите с диабет са с повишена податливост към инфекции, поради нарушена функция на фагоцитиращите клетки. Няколко други фактора също повишават риска за усложнение вследствие на COVID-19 при пациенти с диабет. Завишени нива на ACE2 рецепторите, които са свързани с диабет, могат да предразположат индивидите с това заболяване към инфекция със SARS-CoV-2. В допълнение, фуринът – мембранно-свързана протеаза от тип 1, се експресирана във високи нива при пациенти с диабет. Тази пропротеин конвертаза улеснява навлизането на вируса в клетките на гостоприемника. Свързването на шипчестия (Spike или S-) протеин на SARS-CoV-2 с ACE2 рецепторите също е активирано от високите нива на фурин. Предварителната активация на S-протеина позволява навлизането на вируса в клетките и преодоляването на защитата на човешката имунна система. Затова, нарушена регулация на имунния отговор, в комбинация с повишени нива на ACE2 рецептори и експресия на фурин, може да доведе до по-висока степен на белодробно възпаление  и по-ниски нива на инсулин. Така улесненото навлизане на вируса води до животозастрашаваща ситуация при пациенти с диабет.  В допълнение, нарушената функция на Т-клетките и  повишените нива на интерлевкин-6 (IL-6) също играят решителна роля в развитието на коронавирусната инфекция при диабетици. Налични данни предполагат, че 11-58% от всички пациенти с COVID-19 имат диабет и 8% от смъртността, предизвикана от коронавирусна инфекция,  е докладвана при диабетици. Рискът за приемане в интензивно отделение при индивиди с COVID-19 със съпътстващ диабет е с 14.2% по-висок от този за индивиди без това заболяване.

Според текущите данни пациентите с диабет не са докладвани като популация с повишен риск за заразяване с SARS-CoV-2  в сравнение с общата популация, но диабетът е посочен като рисков фактор за развиване на тежки и критични форми на COVID-19 инфекция, изискващи прием в интензивно отделение и употреба на инвазивна механична вентилация. Характеристиките на диабетните пациенти в риск за развитие на усложнени форми на COVID-19 с високи нива на смъртност, както и прогностичното въздействие на диабета върху курса на COVID-19 заболяването, са обект на редица изследвания. Наднорменото тегло, което е главният рисков фактор за диабет тип 2, е установено по-често при пациенти с критични форми на COVID-19, изискващи инвазивна механична вентилация. Същевременно, COVID-19 инфекцията обикновено е свързана с лош гликемичен контрол и повишен риск за кетоацидоза (едно от най-опасните остри усложнения на захарния диабет, което може да доведе до диабетна кома или дори до смърт) при диабетици. Метформин и SGLT2 инхибиторите трябва да бъдат прекъснати при пациенти с тежки форми на COVID-19 и диабет, поради риска за лактатна ацидоза и кетоацидоза. Поради тези обстоятелства настоятелно се препоръчва систематично скриниране за диабет при пациенти с доказана коронавирусна инфекция.

Високо кръвно налягане и COVID-19 

Повишеното кръвно налягане (хипертония) е свързано с риск от COVID-19 инфекция и предполага усложнено протичане и висока честота на смъртност. В Китай 23% от случаите на COVID-19, съпътстван от високо кръвно налягане, са докладвани със степен на смъртност 6% и този брой последователно нараства в хода на  пандемичната обстановка. При пациенти, страдащи от високо кръвно налягане, ACE2 инхибитори и блокери на ангиотензиновия рецептор (ARBs) се използват често с лечебна цел. Тези инхибитори, използвани в голямо количество, повишават експресията на АСЕ2 рецептора, водейки съответно до повишена податливост към инфекция със SARS-CoV-2. По-високата експресия на рецепторни клетки в дробовете прави инфекцията по-агресивна и повишава риска от тежко белодробно увреждане и респираторен колапс.

От друга страна, експериментални проучвания предполагат, че ACE2 рецепторът е силен антивъзпалителен агент и предпазва срещу увреждане на белия дроб, бъбреците и респираторен дистрес синдром,  които са чести тежки усложнения при COVID-19. Употребата на АСЕ2 инхибитори и ангиотензин рецепторни блокери повишава експресията на ACE2 , което намалява възпалителното действие на ангиотензин II. Не е ясно дали употребата на АСE2 инхибитори или ангиотензин рецепторни блокери е вредно или благотворно, но се препоръчва тези молекули да бъдат използвани, за да се поддържа нормално кръвно налягане. В момента няма препоръки в полза на прекъсване на медикаментите против високо кръвно налягане, които взаимодействат с ренин-ангиотензин-алдостерон системата на тялото. Стъпките при контролиране на кръвното налягане трябва да останат важно съображение при пациенти с хипертония и коронавирусна инфекция, за да се намали тежестта на заболяването.

Сърдечно-съдови заболявания и COVID-19

Установено е въздействие на COVID-19 върху сърдечно-съдовата система, като сърдечното увреждане при пациенти, инфектирани с COVID-19, е свързано с повишена заболеваемост и смъртност. Сърдечно-съдовите заболявания имат силна взаимовръзка със SARS (8%) и  MERS (30%), като при COVID-19 пациенти е наблюдавано повишено преобладаване на сърдечно-съдови проблеми, най-забележимо сред тези с тежки симптоми. Изследване в Ухан отбелязва 6.8% неоцелели от сърдечно-съдови заболявания сред 191 пациенти с COVID-19, докато друго изследване отбелязва, че 17% от неоцелелите след COVID-19 имат сърдечно-съдово заболяване. Въпреки че механизмът на връзката между сърдечно-съдови заболявания и COVID-19 не изяснява директно или индиректно взаимодействие, повечето от тези пациенти докладват компрометирана имунна система. Високият риск за усложнения при COVID-19 инфекция за пациенти със сърдечно-съдови заболявания може да се дължи на наличието на АСЕ2 рецептори върху сърдечните мускулни клетки, предполагащо  потенциалното въвличане и участие на сърдечно-съдовата система при SARS-CoV-2 инфекция. Пациенти със сърдечно-съдови заболявания имат по-висок риск от развитие на остър коронарен синдром  при остри инфекции. Този синдром ескалира миокардното  търсене на кръвоснабдяване и кислород, което евентуално води до миокардно нараняване или инфаркт. В допълнение, повишена честота на възпалителни цитокини при случаи на COVID-19 опосредства атеросклероза, прокоагулантна активация и хемодинамична нестабилност, водещи до тромбоза  и исхемия. Сърдечно-съдовите съпътстващи заболявания са често срещани сред пациентите с COVID-19, които се нуждаят от незабавна грижа за намаляване на неблагоприятните ефекти от коронавирусната инфекция.

Патофизиологията на SARS-CoV-2 се характеризира със свръхпродукция на възпалителни цитокини (интерлевкин-6/ IL-6 и тумор некрозис фактор алфа/ TNF-α), водеща до системно възпаление и синдром на множествена органна дисфункция, остро засягаща сърдечно-съдовата система. Повишеното кръвно налягане е сред най-честите съпътстващи заболявания при индивиди с COVID-19, които изискват хоспитализация. В допълнение, сърдечното увреждане, дефинирано като повишен тропонин, значително се обвързва с възпалителните биомаркери (интерлевкин-6/ IL-6, С-реактивен протеин/ CRP, хиперферитинемия и левкоцитоза), обрисувайки важна корелация между увреждането на миокарда и възпалителната хиперактивност, причинена от вирусна инфекция. Повишен риск за инфаркт на миокарда,  фулминантен миокардит, бързо развиващ се миокардит с ляво вентрикуларна систолна дисфункция, аритмии, венозен тромбоемболизъм и кардиомиопатии, наподобяващи миокарден инфаркт със ST- елевация (STEMI), са най-честите сърдечно-съдови усложнения, описани при пациенти с COVID-19. В допълнение, SARS-CoV-2 тропизмът във взаимодействие със системата ренин-ангиотензин-алдостерон чрез АСЕ2 рецептора  вероятно повишава възпалителния отговор и “сърдечната агресия”, което е предпоставка за тревоги за употребата на АСЕ2 инхибитори  и ангиотензин рецепторни блокери (ARBs)  при инфектирани пациенти. Сърдечно-съдовите заболявания водят до по-лоша прогноза при пациенти с COVID-19, което подчертава важността на предварителната детекция и приложението на оптимални терапевтични стратегии и своевременна интензивна грижа, за да се намали заболеваемостта и смъртността.

Наднормено тегло и COVID-19

Наднорменото тегло е свързано с намалена кислородна сатурация на кръвта вследствие на нарушена вентилация в белите дробове. Някои други характерни черти на нискостепенно възпаление при наднорменото тегло, водещи до нарушен имунен отговор, могат да се проявят като анормална секреция на цитокини, адипокини и интерферон. В ранни доклади от Китай, Италия и САЩ наднорменото тегло не е посочено като рисков фактор при COVID-19 инфекция. Въпреки това, голям брой коронавирусни случаи са наблюдавани в региони в Европа и Северна Америка, където преобладават хора с наднормено тегло. Затова е необходимо да се изследва взаимовръзката на наднорменото тегло с честотата на случаите на COVID-19. Наднорменото тегло е едно от по-малко споменаваните съпътстващи заболявания при коронавирусни инфекции, но проучвания докладват, че 47.6% от хората с тегло над нормата се заразяват с COVID-19, като 68.6% от тези пациенти получават вентилация в интензивно отделение. Затова,  висок индекс на телесна маса е рисков фактор за тежестта на COVID-19 и хората с наднормено тегло трябва да предприемат разумни мерки, за да предотвратят инфекция.

Наднорменото тегло е определяно единодушно като често съпътстващо заболяване сред критично болни пациенти, в много случаи свързвано и с повишена смъртност. За разлика от диабета и високото кръвно налягане, наднорменото тегло не повлиява директно експресията на АСЕ2 рецептора. Вместо това, тези пациенти имат по-голямо количество АСЕ2 експресираща мастна тъкан в тялото, което индиректно води до повишено количество ACE2 експресиращи клетки. Други фактори, които обясняват тежестта на COVID-19 при индивиди с наднормено тегло, включват анормална цитокинова и комплементна продукция, водеща до потискане на процесите, които инхибират острото възпаление. Повишеният риск за съсирване на кръвта поради наднормено тегло е предпоставка за образуването на кръвни съсиреци, причинявани от коронавирусна инфекция. Продължителното освобождаване на вируса, свързано с наднорменото тегло, също може  да допринесе за утежняване на заболяването и да доведе до летален изход. Често манипулирането на пациенти с наднормено тегло, изискващи интензивна грижа, е свързано с практически трудности като необходимост от специализирани (бариатрични) легла, затруднения при интубация, ограничения за теглото при образна диагностика. Неблагоприятен е и фактът, че пациентите с наднормено тегло са трудноподвижни и предразположени да заемат позиции, които са предпоставка за вентилаторна дисфункция.

Хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/  и COVID-19 

Пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, инфектирани със SARS-CoV-2, развиват значително по-тежки симптоми и достигат до по-високи нива на смъртност. Заболяването може да доведе до развитието на хипоксемия (недостиг на кислород в кръвта) при 15 до 20%  от пациентите, което изисква инвазивна вентилаторна подкрепа при неблагоприятни условия. Усложненията вследствие на COVID-19 при пациенти с ХОББ са свързани с прехода към адаптивна имунна реакция във възпалителния отговор, с микробиомния дисбаланс и отслабен имунитет, с продължителното производство на слуз, с употребата на респираторни кортикостероиди и структурни увреди, характерни за това белодробно заболяване. ХОББ и други хронични разстройства са също така свързани със SARS (1,4 %) и MERS (13%) инфекции. Въпреки че по-ранни проучвания не докладват висок брой на COVID-19 случаи с ХОББ, експресията на АСЕ2 рецепторите, която е повишена при това заболяване, допринася за установяването на тежки симптоми сред индивидите с COVID-19, включително структурно увреждане в дробовете, компрометиран имунитет и свръхпроизводство на слуз. ХОББ, наблюдаван при 50-52.3 % от общоприетите в интензивно отделение случаи с коронавирусна инфекция, води до висока смъртност сред тези пациенти, предизвикана от свръхсекреция на слуз и блокиране на въздушните пътища.

Астма и COVID-19

Известно е от почти 18 години, че астматиците са по-склонни да развият вирусни инфекции, които, ако не са контролирани, могат да предизвикат тежки симптоми. Хората с астма имат забавен вроден антивирусен имунен отговор и нарушена секреция на интерферон-ламбда (IFN – λ), което ги прави по-податливи към развитие на тежки усложнения. Астмата, наред с други белодробни хронични заболявания, е асоциирана със SARS (1,4%) и  MERS (13%), които причиняват усложнена симптоматика и критично протичане на заболяването. Базирано на клиничния опит, се смята, че астмата би могла да бъде сред силните рискови фактори за COVID-19, но все още не е открито някакво конкретно доказателство за тежкото протичане на SARS-CoV-2 инфекция при астматици. Сравнителен анализ на критични и некритични COVID-19 пациенти в Ухан не разкрива значима асоциация на SARS-CoV-2 с астма и други докладвани от пациенти алергии, като хранителна алергия, атопичен дерматит и алергичен ринит. Въпреки това, рискът от развитие на тежко заболяване при пациенти с астма и COVID-19 е характерно предимно за астматиците пушачи, особено при гериатрични индивиди. Независимо, че астмата не е директно свързана с COVID-19 инфекции, пациентите с хронични смущения на дихателния апарат е вероятно да  имат усложнения и респираторни проблеми при среща с вируса.

Чернодробни заболявания и COVID-19

Чернодробни увреждания и абнормална чернодробна биохимия са докладвани  при SARS, MERS, а сега и при инфекции с COVID-19. Това предполага, че има взаимовръзка между абнормалната секреция на чернодробни ензими и коронавирусната инфекция. АСЕ2 рецепторите, налични върху чернодробни клетки, благоприятстват навлизането на SARS-CoV-2 в тях. Сред COVID-19 случаите при 43.4% се наблюдава абнормална секреция на аспартат аминотрансфераза (AST), аланин аминотрансфераза (ALT) и лактат дехидрогеназа (LDH). Въпреки това, нито един COVID-19 пациент не представя характерна вътречернодробна холестаза или чернодробна недостатъчност. Друго изследване докладва, че при 39.1% от пациентите, засегнати от коронавирусна инфекция, се проявяват повишени нива на ALT и  AST и 6% имат повишени нива на билирубин. Около 29% от пациентите с коронавирусна инфекция демонстрират чернодробно увреждане и развиват тежки усложнения по време на по-късни етапи от инфекцията. Освен абнормални тестове за чернодробна функция при COVID-19, повишени ензими могат да бъдат освобождавани от сърдечно-съдови и телесни мускули. Промените в кръвната химия обикновено се връщат към нормата без значителна чернодробна заболеваемост. Чернодробните увреждания се характеризират с временно повишено ниво на ALT и AST (без чернодробна недостатъчност при повечето от пациентите), но това може да бъде пагубно в тежки случаи на COVID-19. Психологичният стрес, системният възпалителен отговор, лекарствената токсичност и предшестващите чернодробни заболявания могат да бъдат подлежащи механизми за чернодробно увреждане при SARS-CoV-2 инфекция, като до момента не е доказано, че протичането на коронавирусна инфекция е свързано с чернодробноклетъчно увреждане или патофизиология на вътречернодробна холестаза.

Онкологични заболявания и COVID-19

Пациенти, страдащи от различни онкологични заболявания, са с повишен риск за развитие на инфекция с COVID-19, поради отслабен имунен отговор. SARS-CoV-2 получава ефикасна репликационна среда в организмите на тези индивиди, за да започне и развие инфекция в тях. Проучване съобщава, че 58.3% от пациентите с COVID-19 имат белодробен карцином и 41.7%  от тях приемат имунотерапия, химиотерапия или лъчетерапия. Въпреки това, при никого от тези пациенти не се налага интензивна грижа по време на болничния престой. Общо 2% леталност се наблюдават сред COVID-19 случаите, които вече имат злокачествено заболяване при заразяване с вируса.

HIV и COVID-19 

Коронавирусният щам OC43 е изолиран от  HIV позитивни пациенти през 2003 г., като коронавирусите имат стабилна история при HIV пациенти. Хора, страдащи от HIV инфекция, са с повишен риск за развитие на COVID-19 заболяване заради компрометираната си имунна система. След първия доклад на засегнат от HIV пациент, позитивен за SARS-CoV-2, е предположено, че HIV инфекцията е уязвимо съпътстващо заболяване в контекст на COVID-19, но въпреки това няма значителна корелация, установена между позитивен HIV статус и протичане на тежка коронавирусна инфекция. След като пандемията се разширява, нараства и броят на случаи на COVID-19, докладвани при HIV пациенти. Въпреки това, при тези пациенти заболяването протича с леки симптоми, без прием в спешно отделение. Не се наблюдава взаимовръзка между HIV и COVID-19  и в една от най-засегнатите от HIV области – Тайланд. Предполага се, че антиретровирусните лекарства имат силна активност срещу SARS-CoV-2, което може  да е причина за по-малкия брой случаи  и по-лекото протичане на SARS-CoV-2 при пациенти с HIV.

Бъбречни болести и COVID-19 

SARS-CoV-2 засяга бъбреците чрез директно клетъчно увреждане или сепсис, водещ до цитокинова буря. Наскоро в Гуанджоу, Китай учените успешно изолират SARS-CoV-2 от уринна проба на инфектиран пациент, което предполага, че бъбреците са също потенциална мишена за този вирус. Остро бъбречно увреждане е наблюдавано в 3-9% от COVID-19 случаите, докато то е докладвано в SARS (5%) и MERS (15%) пациенти с 60-90% ниво на смъртност. Пациенти с бъбречни заболявания е по-вероятно да страдат от инфекция с COVID-19, поради повишена експресия на АСЕ2. Съществува хипотеза за вероятен летален изход, в допълнение към риска от остро бъбречно увреждане, при СOVID-19 пациенти със съпътстващо бъбречно заболяване. Това се дължи на повишените нива на кръвен уреен азот, като от бъбречноболните пациенти с коронавирусна инфекция 26.7% развиват хематурия, 34% албуминурия, 63% протеинурия.

Превенция и лечение на пациенти с COVID-19 със съпътстващи заболявания

Комбинацията на COVID-19 инфекция с определени съпътстващи заболявания води до порочен цикъл, усложнено протичане на заболяването и повишена смъртност при засегнатите пациенти. Инфектирането със SARS-CoV-2 на пациенти с хронични заболявания, като диабет (възпаление на белия дроб и повишена експресия на АСЕ2), сърдечно-съдови заболявания (нарушени сърдечни и имунни функции), ХОББ (производство на слуз и възпалителен отговор ), е пагубно за белите дробове, сърцето, бъбреците и черния дроб. Усложненията завършват с увреждания за пациента, поради множествена органна недостатъчност, шок, остър респираторен дистрес синдром, сърдечна недостатъчност, аритмии, бъбречна недостатъчност и евентуално водят до летален изход. Подлежащи заболявания като хипертония, болести на сърдечно-съдовата система, диабет, онкологични заболявания, ХОББ и астма са докладвани като рискови фактори за тежко заболяване и стават причина за повишена степен на смъртност при среща с COVID-19. Затова, за тези пациенти трябва да бъде предприето специално разглеждане за ефективно справяне със заболяването, съобразно характеристиките и състоянието на всеки индивид. Повечето от пациентите с COVID-19 инфекция не оцеляват поради съществуващо съпътстващо заболяване, затова точна оценка е необходима още по време на хоспитализация. Пациентите със и без съпътстващо заболяване трябва да бъдат разделени в две групи, за които трябва   да бъдат разработени и различни препоръки. Лечението за подлежащи заболявания трябва да продължава по време на лечение на инфекция с COVID-19 без прекъсване.

Въз основа на клинични доказателства и експертни оценки, Световната здравна организация (СЗО) и Американският национален здравен институт са издали  препоръки за оптимална грижа за COVID-19 пациенти със съпътстващи заболявания. Стратегиите за справяне варират според тежестта на симптомите на заболяването. Пациенти без видими симптоми, но позитивни за COVID-19, трябва да бъдат изолирани вкъщи, докато пациенти с леки симптоми (липса на пневмония и хипоксия) трябва да започнат лечение и адекватна интервенция. Решението за хоспитализация (прием в болница) и амбулаторно лечение (грижа извън лечебно заведени) също варира според случая. Пациенти с тежки симптоми на COVID-19, например респираторен дистрес синдром, изискват интензивна грижа чрез вентилатор и други подкрепящи средства. Спазването нa създадените препоръки гарантира ефективно преодоляване на усложненията и предотвратяване на висока смъртност при пациенти с хронични заболявания, заразени с COVID-19.

Въпреки че повечето от пациентите с коронавирусна инфекция развиват заболяване със сравнителни леки симптоми, около 20% от засегнатите се нуждаят от хоспитализация и 5-8% случаите развиват тежки симптоми, изискващи интензивна грижа и прием в интензивно отделение. Разликите в приема в интензивно отделение в различните страни са базирани на клиничната практика и специфични изисквания, като често се повлияват от предразполагащи фактори като възраст и съпътстващо заболяване. Отделните страни имат вариабилна пропорция от пациенти, приети в интензивно отделение, например: 7-26%  в Китай,  5-12% в Италия,  81% в САЩ. Точните данни, свързани с продължителността на интензивна интервенция, са ограничени, но обикновено се изисква продължителна механична вентилация за две или повече седмици, позволяваща на пациентите да дишат нормално.

Социалната дистанция и личната хигиена подпомагат превенцията на коронавирусна инфекция. Индивидите със съпътстващи заболявания трябва съвестно да прилагат лични протективни стратегии. Прилагането на одобрените ваксини при пациенти с хронични заболявания е следваща крачка към предпазването им от тежко протичане на заболяването. Допълнително, употребата на ваксина против грип намалява с 43-55% риска от пневмония при диабетици и може да бъде използвана, като благоприятен фактор за различаване на симптоми на грип от симптоми на COVID-19. Поради компрометирания имунитет при пациенти със съпътстващи заболявания се препоръчва, докато страдат от леки или средно тежки симптоми, които могат да бъдат контролирани вкъщи, да останат в домашна изолация. По време на социалната изолацията комуникацията между пациенти и лекар трябва да бъде оптимизирана за по-добро справяне с възникнали комплексни проблеми, предизвикани от съпътстващи заболявания. Инструкциите за здравните професионалисти и общността  по отношение на предпазните мерки относно риска за съпътстващи заболявания при COVID-19 са резултат от установени стратегии за справяне с пандемичната ситуация. Въпреки това са налични ограничени данни от няколко страни за смъртност, свързана с пациенти с COVID-19 и съпътстващи заболявания, което налага необходимостта от по-нататъшно проучване на механизмите и патофизиологията на комбинацията от SARS-CoV-2 инфекцията с хронични болести.

SARS-CoV-2 инфекцията повлиява глобално общността, поставяйки в риск от критични ситуации пациенти с повишено кръвно налягане, диабет, ХОББ, сърдечно-съдови заболявания, онкологични болести и HIV, при които се изисква подходяща медицинска грижа, за да се контролира заплахата и опасността за живота им. Пациенти със съпътстващи заболявания трябва да предприемат навременни превантивни мерки за предпазване от коронавирусна инфекция с оглед на своето оцеляване и преживяемост. Те трябва да бъдат ваксинирани приоритетно според наличността на SARS-CoV-2  ваксина. Прилагането на грипна ваксина също би помогнало да се диференцират грипоподобни симптоми при COVID-19 и да се избегне допълнителна инфекция. Съпътстващите заболявания допринасят за въвличане на засегнати от COVID-19 пациенти в опасен инфекциозен цикъл, свързан със значителни усложнения и повишена смъртност. Това налага индивидите с хронични заболявания да бъдат бдителни относно своето здравословно състояние и да предприемат ефективни действия за всестранно справяне с проблема.

Референции:

  1. Azevedo, R. B., Botelho, B. G., de Hollanda, J. V. G., Ferreira, L. V. L., de Andrade, L. Z. J., Oei, S. S. M. L., … & Muxfeldt, E. S. (2021). Covid-19 and the cardiovascular system: a comprehensive review. Journal of human hypertension, 35(1), 4-11.
  2. Ejaz, H., Alsrhani, A., Zafar, A., Javed, H., Junaid, K., Abdalla, A. E., … & Younas, S. (2020). COVID-19 and comorbidities: Deleterious impact on infected patients. Journal of infection and public health.
  3. Ng, W. H., Tipih, T., Makoah, N. A., Vermeulen, J. G., Goedhals, D., Sempa, J. B., … & Mahalingam, S. (2021). Comorbidities in SARS-CoV-2 patients: a systematic review and meta-analysis. Mbio, 12(1), e03647-20.
  4. Orioli, L., Hermans, M. P., Thissen, J. P., Maiter, D., Vandeleene, B., & Yombi, J. C. (2020, June). COVID-19 in diabetic patients: related risks and specifics of management. In Annales d’endocrinologie (Vol. 81, No. 2-3, pp. 101-109). Elsevier Masson.

Полезни връзки:

Повече информация относно кампанията и персонализираната медицина може да прочетете ТУК.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия  по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Фонд Активни граждани България – www.activecitizensfund.bg

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на „Фонд Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.