Българска асоциация по персонализирана медицина (БАПЕМЕД) стартира информационна кампания на тема „Що е то: Персонализирана медицина? – Когато става дума за медицина, един размер не приляга на всички!“. В рамките на кампанията ще бъде публикувана серия от материали с цел популяризиране на концепцията за персонализирана медицина сред обществото, медицинските специалисти, здравните заведения, институциите и пациентските общност. Настоящата публикация е на тема „COVID-19 варианти – особености, проследяване и контрол“.


„COVID-19 варианти – особености, проследяване и контрол“

Както всички РНК-ови вируси, така и SARS-CoV-2 е склонен към изменения или мутации. Открити са множество вирусни варианти, повечето от които имат малко или никакво биологично значение. Въпреки това, малък брой „варианти на безпокойство“ (Variant of Concern, VOC) изглежда оказват влияние върху пренасянето на COVID-19 и тежестта на протичане на инфекцията.

Вариантите на SARS-CoV-2 се подлагат на официално разследване, когато се счита, че имат отношение към епидемиологичните, имунологичните или патогенните свойства на вируса. Към момента на стартиране на „разследването“ на конкретни изменения при вируса, отделните вариант са определят като „вариант от интерес“ (Variant of Interest, VOI) с година, месец и специфичен номер за идентифициране и обозначаване. След анализ и оценка на риска от възникването на конкретния вариант от съответната експертна комисия, вариантът може да бъде определен като „вариант на безпокойство“ (Variant of Concern, VOC).

При естествената прогресия на вирусите, разпространяващи се на популационно ниво, те мутират, като в някои случаи стават по-заразни и/ или опасни за своя гостоприемник (в случая на COVID-19 – за човека). Полученият вследствие на няколко изменения (мутации) вирус се нарича вариант. Обикновено, определението за „вариант“ е нова версия на вируса, при която се наблюдават генетични изменения в нуклеиновата киселина (ДНК или РНК), различаващи я от първоначално определената последователност, когато вирусът е идентифициран. Един вирус може да мутира и да стане “по-силен”, но често може естествено и да “отслаби” силите (патогенността) си, като в определени случаи появата на отделни варианти няма дълготраен ефект, тъй като те се появяват и изчезват. Определени варианти обаче се запазват и продължават да съществуват, като имат значително отражение върху разпространението на инфекцията сред индивидите. Според спецификата на измененията, установени при коронавируса, вариантите се класифицират в три отделни групи:

„ВАРИАНТИ ОТ ИНТЕРЕС“ (VARIANT OF INTEREST, VOI)

Вариант със специфични генетични маркери, които характеризиращи се с: промени в свързването на рецепторите; понижена неутрализация от антитела, изградени вследствие на ваксинация или от предишна инфекция; намалена ефикасност на лечението; потенциално въздействие върху диагностицирането на заболяването или прогнозирано увеличаване на предаването или тежестта на заболяването.

Възможни характеристики на вариант, който представлява интерес (VOC):

  • Специфични генетични маркери, които се предвижда да повлияят на предаването, диагностиката, лечението или да предизвикат „имунното бягство“.
  • Доказателство, че това е причината за увеличен дял на случаи или огнища на инфекцията.
  • Ограничено разпространение или разширяване в конкретна държава или в други страни.

Вариант, който представлява интерес, може да изисква едно или повече подходящи действия в областта на общественото здраве, включително засилено наблюдение (секвенционен анализ), подобрена лабораторна характеристика или епидемиологични изследвания, за да се оцени колко лесно се предава вирусът към другите, тежестта на заболяването, ефикасността на терапевтичните средства и дали понастоящем разрешените ваксини предлагат защита.

„ВАРИАНТИ НА БЕЗПОКОЙСТВО“ (VARIANT OF CONCERN, VOC) 

Вариант, за който има данни за: увеличаване на предаването на инфекцията; по-тежко протичане на заболяване (напр., повишени хоспитализации или смъртни случаи); значително намаляване на неутрализацията от антитела, генерирани по време на предишна инфекция или след ваксинация; намалена ефективност на лечението или ваксините или неуспехи при диагностициране наличието на конкретния вариант.

Възможни характеристики на даден вариант на безпокойство:

(В допълнение към възможните черти на вариант, който представлява интерес):

  • Доказателства за въздействие върху диагностиката, лечението или ефекта от ваксините
  • Силна интерференция върху целевите маркери, който детектират диагностичните тестове
  • Доказателства за значително намалена чувствителност към един или повече класове терапии
  • Доказателства за значително намалена неутрализация от антитела, генерирани по време на предишна инфекция или след ваксинация
  • Доказателства за намалена индуцирана от ваксина защита от тежко заболяване
  • Доказателства за повишено/ по-лесно предаване
  • Доказателства за повишена тежест на заболяването

Установяването на вариант на безпокойство може да изисква едно или повече действия в областта на общественото здраве, като например уведомяване на Световната здравна организация (WHO, СЗО), съгласно Международните здравни разпоредби (International Health Regulations), докладване през Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC), местни или регионални усилия за контрол на разпространението, повишаване на тестването и диагностиката или изследвания за определяне на ефективността на ваксините и леченията срещу варианта. Въз основа на характеристиките на варианта, допълнителни съображения могат да включват разработване на нови диагностични тестове или модификация на ваксини или лечения.

„ВАРИАНТИ С ГОЛЕМИ ПОСЛЕДИЦИ“ (VARIANT OF HIGH CONSEQUENCE)

При вариант с големи последици има ясни доказателства, че мерките за превенция или медицинските мерки за противодействие (MCM) имат значително намалена ефективност в сравнение с предишните варианти.

Възможни характеристики на даден вариант с големи последици:

(В допълнение към възможните черти на вариант на безпокойство):

  • Въздействие върху медицинските мерки за противодействие:
  • Демонстриран неуспех на диагностиката
  • Доказателства, които предполагат значително намаляване на ефективността на ваксините, несъразмерно голям брой „случаи на пробив“ след имунизация или много ниска защита от тежко протичане на заболяването, индуцирана от ваксина
  • Значително намален отговор към множество разрешени за спешна употреба (EUA) или одобрени терапевтични средства
  • По-тежко клинично заболяване и увеличени хоспитализации

Вариант с големи последици ще изисква уведомяване на СЗО, съгласно Международните здравни разпоредби, докладване на CDC, обявяване на стратегии за предотвратяване или ограничаване на предаването на вируса и препоръки за актуализиране на лечението и ваксините.

За щастие, към настоящия момент няма варианти на SARS-CoV-2, които да се класифицирани  до нивото на вариант с високи последици.

По време на COVID-19 пандемията различни генетични варианти на SARS-CoV-2 се появяват и циркулират по целия свят. Вирусните мутации и появата на нови варианти се проследява и наблюдава рутинно чрез молекулярно-диагностични методи (секвенционен анализ/ секвениране),  лабораторни и епидемиологични изследвания.

В световен мащаб понастоящем са регистрирани четири варианта на безпокойство (VOC) на SARS-CoV-2, a именно:

  • B.1.1.7 (Алфа) – т. нар. „британски вариант“ (открит в Обединеното кралство)
  • B.1.351 (Бета) – „южноафрикански вариант“ (първоначално идентифициран в Южна Африка)
  • Р.1 (Гама) – известен като „бразилски вариант“ (установен при пътници от Бразилия)
  • B.1.617.2 (Делта) – или още „индийски вариант“ (идентифициран за първи път в Индия).

Установено е, че тези варианти отговарят на характеристиките, типични за вариантите на безпокойство, включително по-лесно и бързо разпространение, което от своя страна може да доведе до повишаване броя на случаите на коронавирусна инфекция и увеличаване на хоспитализациите и тежките случаи на заболяването.

В края на 2020 г. Великобритания съобщaва за установен нов вариант на COVID-19 с множество мутации – VOC 202012/01, 20I/501Y.V1 или B.1.1.7, наречен още „британски вариант“. До началото на 2021 г. този вариант се разпространява извън пределите на Обединеното кралствон (в множество други страни, включително и България), като в някои случаи бързо се превръща в доминиращ по разпространение. Установено е, че степента на вторични атаки за B.1.1.7 (наблюдавана повторна инфекция) е по-висока във всички възрастови групи. Освен това, учените твърдят, че този конкретен вариант се свързва с увеличен риск от летален изход в сравнение с първоначално открития вариант на вируса. Проучванията за контрол на случаите обаче все още не са открили сигурни доказателства за повишена тежест на инфекцията.

Друг вариант на безпокойство (501.YV2, B.1.351) е идентифициран за първи път в Южна Африка и бързо се превръща в доминиращ вариант в тази страна, именно затова е наречен и „южноафрикански вариант“. Вариантът е разпространен и в много страни, извън региона, където е идентифициран първоначално. Освен с по-висока степен на предаване, този вариант се характеризира с по-ниска степен на разпознаване и неутрализиране от антитела на индивида-гостоприемник.

В началото на януари 2021 г. вариант на безпокойство, известен като „бразилски вариант“ (501Y.V3, B.1.1.28.1, P.1 или още наричан „гама“), е установен първоначално при четирима пътници от Бразилия, които са тествани по време на рутинен скрининг на летище Haneda, извън Токио, Япония. Този вариант има 17 уникални мутации, включително три в рецептор-свързващия домейн на шипчестия протеин. Установено е, че всички тези промени могат да повлияят на неутрализацията на антитела и да намалят имунния отговор към инфекция с бразилския вариант.

Четвъртият съществуващ вариант на безпокойство – B.1.617.1, е познат като „делта“, „индийски“ или „индийски двоен мутант“. Обозначението „двоен мутант“ е подвеждащо, тъй като вариантът има около 15 мутации в сравнение с поредходни. „Двоен мутант“ се отнася до факта, че при този вариант да идентифицирани две мутации от особено значение, които са причина за изменения във външния шипчест (Spike или S-) протеин на вируса. Тези две специфични мутации – L452R и E484Q, може да направят антителата, изградени срещу по-старите варианти или вследсвие на имунизация със съществуващите ваксини, по-малко ефективни, но това все още не е потвърдено.

Индийският (делта) вариант, е идентифициран в повече от 60 страни. Освен, че е широко разпространен, според данни, докладвани от британски учени, делта вариантът може да бъде предаван 40 до 50% по-лесно от британския вариант (B.1.1.7 или още „алфа“), който, от своя страна, е по-заразен от първоначално открития вариант на вируса и бързо се разпространява повсеместно. Делта вариантът на коронавируса причинява нетипични за инфекцията тежки последствия. Има докладвани случаи за няколко пациенти, при които, вследствие на „микротромби“ – достатъчно тежки, че причиняват смърт на засегнатата тъкан и водят до развитие на гангрена, са извършени неизбежни ампутации на пръсти и стъпало.

За момента проучвания показват, че одобрените и прилагани ваксини действат срещу делта варианта, но с намалена ефективност, особено в случаите, когато е приложена само първа доза от ваксината. По данни на Public Health England, получени след проучване за две от одобрените ваксини – тази на Pfizer-BioNTech и тази на AstraZeneca, след прилагане на първа доза, тези препарати са около 33% ефективни срещу симптоматична коронавирусна инфекция, причинена от делта варианта, в сравнение с около 50% установена ефективност срещу алфа варианта.

Към днешна дата е установено, че познатите варианти на безпокойство засягат трансмисивността (степента на предаване) и до известна степен ефективността от неутрализирането от антитела, но не и тежестта на заболяването. Въпреки това, тъй като толкова много фактори влияят върху епидемиологията на COVID-19, свързването на моделите на заболяването със свойствата на циркулиращия вирус е изключително трудно. Освен това, тъй като възможността за определяне последователността на вирусния геном е ограничена в много части на света, е трудно да се каже със сигурност доколко се разпространяват наличните варианти и дали се появяват нови такива, които да предизвикат безпокойство.

КАК ЕВОЛЮИРА SARS-COV-19 ВИРУСЪТ?

Британският вариант (B.1.1.7) включва 17 мутации, променящи аминокиселините на ключови вирусни протеини. Натрупването им вероятно е отнело няколко месеца, което предполага, че предаването е настъпило при неустановена за момента популация или при имунокомпрометиран индивид, при който е наблюдавана продължителна вирусна репликация.

Вариантът от Южна Африка (B.1.351) включва три мутации в рецептор-свързващия домейн на т. нар. шипчест протеин на вирусa. Тези изменения изглежда повишават афинитета на свързване на SARS-CoV-2 към АСЕ2-рецептора в дихателните пътища на човека и придават известно ниво на резистентност към специфични неутрализиращи антитела. Това повишено сходство при свързване към клетките от дихателните пътища дава предимство на вируса и допринася за по-високата степен на предаване между хората.

Няколко фактора може да стимулират вирусната еволюция. Те включват селективния натиск, упражняван от отговорите на гостоприемника, репликация при други животински видове и предаването обратно на хората (напр., вариантът, възникнал във ферми за норки), продължителна репликация при имунокомпрометирани гостоприемници, мутации на Nsp12 (РНК-зависима РНК полимераза), които пречат на процеса на редакция при намножаване на вируса, или делеции, които не се откриват от неговата “коректорска машина”.

Геномните последователности (секвенции) осигуряват жизненоважна представа за това как се развива SARS-CoV-2. Геномното наблюдение може да разкрие как вирусът се променя с течение на времето, а също така предоставя начин за оценка на ефективността на медицинските мерки за противодействие. Геномните анализи могат да разкрият дали вариантите се разпространяват случайно или селективно и кои мутации дават предимство на вируса. Следващи проучвания могат да изследват ефектите върху предаването, антигенността и вирулентността, както и техните последици за диагностиката и медицинските мерки за противодействие.

МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ НА SARS-COV-2 ВАРИАНТИТЕ

Създадена е рамка за оценка на риска, с цел бързо идентифициране, проследяване и оценка наличието на нови варианти и като предпоставка за предоставяне на насоки за подходящи и ефективни глобални отговори и мерки. Това обхваща наблюдение и геномен анализ, експериментални изследвания върху варианти на безпокойство и бързи оценки на риска за определяне на последиците за диагностика, лечение и ваксинация. В крайна сметка, целта е да се подкрепят ясни, последователни и основани на доказателства комуникации и действия.

Процесът на наблюдение и проследяване на COVID-19 вариантие се възползва от множество съществуващи механизми. През 2020 г. бързо е създадена референтна лабораторна мрежа за COVID-19 и са разработени PCR анализи и тетсове, предоставени в рамките на седмици.

Геномното наблюдение също се възползва от съществуващата инфраструктура. Няколко платформи анализират данни и изследват филогенетична свързаност, включително GISAID, Pangolin и Nextstrain.

През януари 2021 г. СЗО издава насоки за използване на пълно геномно секвениране за SARS-CoV-2 изследвания със съвети кои проби да се приоритизират за секвениране, както и подробно ръководство за изпълнение на анализа.

РОЛЯТА НА ЖИВОТИНСКИТЕ МОДЕЛИ В ПРОУЧВАНЕТО НА SARS-COV-2

Животинските модели играят ключова роля в разбирането биологията на вирусните варианти. Използването им може да включва проучвания за изследване на механизмите, лежащи в основата на по-висока степен на предаване, вирулентност, антигенност и тропизъм към клетките на гостоприемника.

За изследване на предаването могат да се използват различни in vitro и in vivo анализи, включващи животински модели. Някои вирусни адаптации могат да бъдат специфични за хората, което изисква използването на човешки клетъчни култури. Нечовешките примати са най-близките модели до човешкото заболяване, въпреки че има разработени, така наречените „хуманизирани“ трансгенни мишки с човешки ACE2 рецептори. Сравненията на множество животински модели могат да дадат представа за факторите на гостоприемника, влияещи върху предаването на вируса.

Изглежда, че вирулентността е свързана с по-високи вирусни титри в горните дихателни пътища, което може да доведе до по-висок вирусен товар в долните дихателни пътища и да предизвика по-тежко заболяване. Обикновено вирулентността трябва да се изследва на животински модели, но ако функцията на отделните протеини е известна, те също могат да бъдат изследвани in vitro.

По отношение на тропизма към гостоприемника, SARS-CoV-2 може да зарази относително широк кръг животни. Мутацията N501Y, свързана с повишено предаване при човека, поради по-силно свързване с човешки АСЕ2 рецептори, може също да даде възможност за по-ефективна инфекция на миши клетки. Тропизмът се изучава както in vitro, така и in vivo.

Изследванията на антигенността са все по-важни, тъй като делът на хората с имунитет се увеличава след ваксинация или след прекарана инфекция. Свързването с антитела може да се изследва, като се използват инженерни форми на шипчестия протеин и неговия рецептор-свързващ домейн, както и псевдо типизиран вирус. Изследванията на серуми от получили ваксина и реконвалесцентна плазма предполага, че мутациите N501Y имат малко влияние върху имуногенността. Изследванията върху животински модели ще бъдат важни за изследване на въздействието на минала инфекция и ваксинация върху защитата срещу нови варианти или щамове.

Бързата и координирана оценка на вариантите на безпокойство е от съществено значение. Чрез Инициативата за ловкост (Agility Initiative), Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност (CEPI) създава механизъм за идентифициране на варианти, които биха могли да повлияят на ефективността на ваксинацията, подкрепяйки съвместни сравнителни проучвания за неутрализация, основани на стандартизирани процедури.

КЛИНИЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ SARS-COV-2 ВАРИАНТИ

Вариантът B.1.1.7 е открит за първи път във Великобритания през септември 2020 г. и оттогава се разпространява широко. Освен че може да бъде открит чрез секвениране на целия геном за идентифицирането му се използват и други методи. Случайнa делецията, характерна за варианта засяга често използван на пазара диагностичен тест, което води до загуба на сигнал в иначе положителни проби (S-gen target failure, SGTF). Това специфично изменеие може да послужи като удобен маркер за идентифициране на инфекции именно с B.1.1.7 варианта при рутинно тестване.

Влиянието върху тежестта на протичане на заболяването се оценява чрез свързване на идентификацията на конкретния вариант с рутинните данни за заболеваемост и смъртност. За B.1.1.7 съответно кохортно проучване не открива доказателства за въздействие на конкретия вариант върху риска от хоспитализация или 28-дневна смъртност. Предприемат се множество проучвания, за да се свържат генетичните промени във вариантите с промените в техните свойства и взаимодействията между гостоприемника и патогена.

В ход са и множество изследвания на терапевтични антитела. В лабораторни условия „мутации за бягство“ са сравнително лесни за генериране, дори за поликлонални терапевтични средства и има доказателства, че за някои варианти е характерна намалена степен на неутрализация при терапии с моноклонални антитела. По-специално, мутацията E484K, идентифицирана в южноафриканския вариант (B.1.351), оказва значително въздействие върху неутрализацията, например придавайки резистентност на bamlanivimab. Това може да има важни последици за използването на монотерапии с антитела.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВЪЗНИКВАНЕ НА НОВИТЕ ВАРИАНТИ НА COVID-19 ЗА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ВАКСИНИТЕ

Въпреки че все още не е открит вариант, който да придава резистентност към наличните ваксини, трябва да се приеме, че такива варианти е вероятно да възникнат. Контролът на заболяванията трябва да продължи да бъде приоритет, за да се намали рискът от появата на резистентни варианти и да се въведе планиране за смекчаване и контрол на тяхното въздействие.

По отношение на двигателите на ваксиналната резистентност, те могат да включват използване на имунно-базирани терапии, високи нива на предаване в общността, използване на по-малко ефективни ваксини или неоптимално дозиране. За мониторинга за резистентност е необходимо тестване на проби от реципиенти на ваксина, изискващо споделяне на щамове или производство на щамове in vitro, или използване на подходи, базирани на псевдовирус. Нужни са и стандартизирани анализи.

Клиничните проучвания могат да разкрият появата на резистентност. Въпреки това, ефективността на ваксината може да бъде загубена постепенно, което може да бъде голямо предизвикателство. Клиничните изпитвания също трябва да следят за варианти. Намаляването на потенциала на неутрализация може да не е клинично значимо и да не изисква модификация на ваксината, но вероятно е разумно да се започне разработването на ваксини, насочени към различни варианти, в случай че бъдат открити значителни въздействия върху ефикасността на ваксината.

Основните въпроси за модифицираните ваксини включват тяхната ефективност срещу варианти от див тип (такива, при които няма изменения) и ефектите им върху имунизирани преди това хора. Може да се обмисли използването на множество ваксини или многовалентни ваксини. Важно е също да се помисли как най-добре да се оценят и лицензират модифицираните ваксини, като се има предвид необходимостта да се реагира бързо.

Важните изследователски въпроси са свързани с възможността да се ограничи вирусната еволюция, необходостта от модифицирани ваксини, улесняване на разработването на ваксини и кога е оправдана промяна на щама във ваксината.

ФАКТОРИ И ПОСРЕДНИЦИ В ПРОЦЕСА НА ПРОУЧВАНЕ, СВЪРЗАНО С COVID-19:

Споделяне: Бързото и ефикасно споделяне на вирусни проби, серуми и данни се счита за абсолютно необходимо. Международното споделяне на биологични проби често се ограничава и забавя от изискванията за документи и/или въпроси, свързани с естеството на съгласието, предоставено от пациентите. Изискват се и биобанки, предлагащи глобален достъп до материали, като тази, създадена от СЗО в Швейцария. Платформа за клинични данни при COVID-19 инфекция (WHO COVID-19 Clinical Data Platform) може също да предостави механизъм за насърчаване на подобрено споделяне на данни.

Стандартизация: Също така е жизненоважно експерименталните изследвания да следват стандартизирани процедури, за да се гарантира както качеството на изследванията, така и сравнимостта на получените данни и на направените констатациите. Мутацията на култивиран вирус например може да има значителни последици за неговата биология и потенциално да доведе до подвеждащи резултати. СЗО работи с партньори за развитието на стандартизиран набор от анализи и биологични ресурси.

Интегриране на данни: Необходими са мултидисциплинарни изследователски усилия, за да се осигури пълно разбиране на вирусните варианти и тяхното въздействие. Важно е, доколкото е възможно, да бъдат свързани източници на данни, особено за геномни, епидемиологични и клинични данни. Разбирането на биологичното въздействие на вариантите ще изисква интегриране на in vitro, in vivo и клинични данни.

Изграждане на капацитет: Спешно е необходим по-голям капацитет за геномни изследвания и наблюдение, за да се откриват и мониторират възникващи варианти. Настоящата картина на вирусната еволюция е силно изкривена към страни с обширни възможности за геномно секвениране. Въпреки че някои центрове в Европа са предложили да действат като регионални ресурси, в действителност те обикновено се борят да се справят с националните изисквания.

Нови диагностични инструменти: Необходими са алтернативни подходи за геномно секвениране, за да се подпомогне по-обширно наблюдение и анализ. За щастие, малка делеция в B.1.1.7 варианта е осигурила начин да се идентифицира този вариант чрез “S-генна целева недостатъчност” (S-gene target failure, SGTF). За проследяване на варианти са необходими нови PCR-базирани и не-PCR-базирани методи (като SNP генотипиране).

Проучвания и кохорти с използване на ключови данни: Ключова информация за вариантите може да бъде получена както от рандомизирани проучвания, така и от лонгитудинални популационни кохортни проучвания. И двата типа проучвания трябва да включват подходи за свързване на геномни, клинични и други данни.

Номенклатура: Досега за SARS-CoV-2 се използваха множество номенклатурни системи. Единен подход би намалил объркването, причинено от различни конвенции за именуване. На 31-ви май 2021 г. СЗО обявява нова номерологична схема. Според нея, вариантът B.1.1.7, идентифициран за първи път в Обединеното кралство, е означен като „алфа“. Вариантът B.1.351, установен в Южна Африка, е „бета“, вариантът P.1, който произхожда от Бразилия, е „гама“, а вариантът B.1.617.2, открит за първи път в Индия, е „делта“. Тези гръцки бувени „етикети“ ще бъдат дадени само на „варианти на безпокойство“ (VOC) и „варианти от интерес“ (VOI), както са определени от СЗО. Изследователите от известно време призовават за алтернативна система за именуване на варианти на коронавирус, твърдейки, че научните наименования на вариантите са предизвикателни за произнасяне и така карат много хора да ги наричат с географски имена, като например „индийския вариант“, което също така поставя несправедливо вина върху дадената страна и жителите в нея. В идеалния случай всяка система за именуване трябва да избягва използването на имена на държави или местоположения.

Комуникация: Появата на варианти по разбираем начин поражда обществени страхове. Откритата, но внимателна публична комуникация, е важна, за да се осигури точна оценка на риска, породен от конкретни варианти и да обезпечи пропуски в знанията, за да се запази доверието, без да се предоставя фалшиво успокоение или да с епредизвиква излишна тревога. Важно е да се предаде посланието, че опасностите, породени от вариантите, са признати и че световната научна общност има последователна стратегия за справяне с тях.

Глобална координация: Общо заключение е необходимостта от глобално сътрудничество и координация. Програмата за изследвания на COVID-19 е с обширен обхват и има спешна нужда от данни, които да информират за вземането на решения и развитието на интервенциите. Координацията между страни може да осигури фокус върху приоритетни въпроси, да избегне ненужно дублиране на усилията и да обезпечи с платформи за бързо споделяне и обработка на данни, така че всички да могат да се възползват оптимално. Ключов аспект на глобалното сътрудничество е ролите и отговорностите на всички партньори – многостранни агенции, национални правителства, академични среди, частния сектор и други, да са ясно определени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вирусната еволюция е неизбежна и възникването на други SARS-CoV-2 варианти, предизвикващи безпокойство, е реална възможност. Жизненоважно е да бъдат създадени глобални системи за откриване, характеризиране, анализ и изграждане на рационални стратегии за реагиране на тези варианти, за да се сведе до минимум негативното им въздействие върху отделния индиви и общественото здраве, като цяло. През 2020 г. световната изследователска общност се събра, за да постигне съгласие за глобална програма за научни изследвания за справяне с COVID-19. Тези координирани усилия благоприятстваха развитието на COVID-19 ваксините с безпрецедентна скорост, както и подкрепиха генерирането на доказателства за терапевтичните средства. Подобни действия за колаборация и коопериране на усилията в научноизследователската дейност сега са необходими за справяне със заплахата, породена от вариантите на безпокойство на SARS-CoV-2.

Референции:

  1. https://cdn.who.int/media/docs/default-source/blue-print/covid-19-new-variants-meeting-report_20.03.2012.pdf?sfvrsn=5ac5785_3&download=true 
  2. https://www.gov.uk/government/publications/covid-19-variants-genomically-confirmed-case-numbers/variants-distribution-of-cases-data#Variant11
  3. https://www.newscientist.com/definition/indian-covid-19-variant-b-1-617/
  4. https://www.newscientist.com/article/2279063-coronavirus-who-announces-greek-alphabet-naming-scheme-for-variants/

Повече информация относно кампанията и персонализираната медицина може да прочетете ТУК.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия  по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Фонд Активни граждани България – www.activecitizensfund.bg

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на „Фонд Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.